Българското село Генерал Тодоров се намира на територията на югозападната част от страната, следователно е най-близо до два града. Това са съответно Петрич и Благоевград, а всеки едни от градовете си поделя функциите на управление на селото. От една страна, административно то принадлежи към петричката община, но от друга е ситуирано в благоевградска област. Що се отнася до името на населеното място, то е кръстено на един от най-добрите главнокомандващи на българската армия. Само на половин километър в западна посока от селото текат водите на река Струма, а Петричко – санданската котловина е най-добрата точка от гледна точка на това как да се ориентираме къде точно е разположено мястото. Друга една популярна за района местност с интересното име Кожух е в същата посока, на един км дистанция. Освен всичко останало, селото се явява важен възел за транспорта на страната. Неговата гара е важен свързочен пункт по линията София – Кулата.
Свети Пантелеймон е името на стара българска и средновековна църква, намираща се в землището на Генерал Тодоров. В една по-далечна от Средните векове епоха мястото се явява светилище на Акслепий. Счита се, че точно в Средновековието тук е имало силно присъствие на монаси отшелници, които сформират нещо като братство. Много на брой килии са разрушени, но все още ясно си личат следите от тях. Те основно са от типа скални, като измежду многото разрушения има и няколко оцелели килии. Поради една причина селото все още е много известно в цялата страна, най-вече за почитателите на светеца Иван Рилски. По неофициални данни именно на това място започва отшелничеството на човека, който решава да прекара съзнателната част от живота си в самота. В романа си за поп Богомил авторът Владимир Зарев обрисува въображаема среща между светеца и един от героите му. Припечене е старото име на това село, което през 1519-та година е село от типа оризарско и освен това е султански хас в пределите на санджака Кюстендил. Знае се дори точният размер на приходите от тогава – 10 400 акчета. 99 семейства живеят тогава в селото, като само шест от тях са мюсюлмански, останалите са християни.
Непосредствено в годините на деветнадесетото столетие Припечене или Генерал Тодоров представлява сравнително малко по размери село. Мелнишката каза на Серския санджак е териториално – административната единица, към която селото се числи. В него живее смесено население, а не такова от само една религиозна или етническа общност. Към годината на освобождение на страната от турско робство е издадена специална монография, в която са изнесени данни за селото. То притежава 29 на брой домакинства и 30 мюсюлмански семейства. Но макар и издадена в 1878-ма година в Адрианопол, книгата обхваща статистиката за пет години по-рано, тоест годината на смъртта на Васил Левски. През 1891-ва Георги Стрезов пише кратка бележка за населеното място, в която се съобщава, че въпросното място се явява последното от Мелнишката каза и има 45 къщи с живеещи в тях българи. Само десет са турците към тази година. А Васил Кънчов по-късно изнася данни, според които от 198 души в селото 114 са християни.
